Как се празнува Нова година (1 януари) в България

НОВА ГОДИНА се празнува от всички народи по света с надеждата за щастлив живот, за здраве и успех, за сбъдване на всички желания и мечти. В Българската традиция това е втората кадена вечер след Бъдни вечер.
Новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели. Традиционната празнична трапеза е богата и пищна. Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии, с ориз и с много подправки. Прави се още "кавърма" — хубаво задушени парченца свинско месо, към които се прибавя праз лук и др. Прави се обреден хляб и баница със сребърна пара и дрянови пъпки. Баклавата също е неотменим специалитет. Някъде я заместват с баница с ябълки и орехи, а в по-ново време — с торта. След каденето на трапезата, на която трябва да има в изобилие сурови плодове: ябълки, круши, грозде, портокали, мандарини и пр., фъстъци, орехи, бадеми, стопанинът завърта тавата с баницата. Всеки взима парчето, което се пада пред него. Важно е на празника да има различни гозби, вино и ракия, сокове и подсладени напитки. Разменят се новогодишни подаръци. Всеки се стреми да подари нещо на близките си.
За първия ден на Нова година е характерен обичая сурвакане. Сурвакарите, деца със сурвакница (дрянова клонка, украсена с пуканки, с червени конци, с парички или малки звънчета) казват новогодишна благословия: Сурва, сурва година весела година! Зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна. Живо-здраво догодина, догодина, до Амина!
Към тази благословия има и други, като една от най-популярните е "Пълна къща с дечица, пълни обори със стока, пълна кесия с пари".
В Югозападна България на Нова година по-възрастни мъже — ергени или наскоро оженени — се маскират най-често с животински маски и ликове. На някои места в страната момите "напяват на пръстен". Те гадаят за бъдещите си съпрузи и пеят обредни песни: Коя е мома доброчеста,
ой Ладо, Ладо, момиче младо,
пресегни ръка, извади пръстен.
На стол седи, перо държи (учител).
Сребърно рало, златна копраля (богат).
Аршин стреля на постеля (шивач) и т. н. С такива образни наричания се изреждат всички познати занаяти. Около мястото, където се напяват пръстените, се събират много хора, млади и стари, и се танцуват народни хора. След обяд се ходи на гости на именниците.
На 1 януари празнуват имен ден Васил, Василка, Веселин, Веселина, Веска, Веселка.