..


CHÀO CÁC BẠN GHÉ THĂM BLOG CỦA ĐOÀN LHSBUL 69'




Cảm ơn Bạn thăm Trang Blog
của Lưu học sinh học tại Bulgaria khoá 69-75!

ДОБРЕ ДОШЛИ В САЙТА НА БИВШИТЕ ВИЕТНАМСКИ СТУДЕНТИ В БЪЛГАРИЯ 1969-1975Г!


Thứ Sáu, ngày 10 tháng 6 năm 2016

СРЕЩА В ĐÀ LẠT 2016

Първо съобщение за нашата традиционна среща: Ще бъде на 11/7-14/7/2016 в красивия град ĐÀ LẠT.
https://www.ivivu.com/blog/category/viet-nam/da-lat/

Thứ Sáu, ngày 25 tháng 12 năm 2015

Giáng Sinh đẫm máu 1974!



Ужасът в студентското общежитие на Коледа



СПОМЕНИ ОТ НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА  


Автор и очевидец: Д-р Николай Колев
Празнувал съм Коледа на няколко различни континента. Някои са били снежни, а други – в близост до екватора, жарки. Вече ми е трудно да си припомня подробности за всички тия отминали Коледи, но има една, която – и да искам, не мога да забравя.
Беше 1974 година. Бях студент в София и живеех на общежитие в Студентски град. В навечерието на празниците от Стара Загора пристигна „голямата ми любов” Маруся. На 25-ти декември се разхождахме дълго в града, купихме разни деликатеси за ядене, като не пропуснахме и попътните магазини за дребни подаръци. В края на деня се добрахме с трамвая до спирката на автобуса за Студентския град. Вече се чувствах уморен и премръзнал, та затова посрещнах с неохота предложението на Маруся да се отбием в близкото кафе. Но тя се „запъна”- кафе, та кафе. Напразно й обяснявах, че в стаята си имам кафе и можем да си сварим веднага след като се приберем, защото бяхме само на пет минути от блока. Нервирах се на тая нейна упоритост, но накрая отстъпих. В кафенето беше топло, пълно с цигарен дим и весело студентско настроение. Раздразнението ми бързо отмина и прекарахме близо час в приятни разговори, отпивайки от кафето, подсилено с малко коняк „Плиска”.
Отпочинали и развеселени, тръгнахме към блока. Отдалече съзрях оживление на стълбите пред входа. Имаше спрени няколко коли и хора притичваха в разни посоки. Забързах се, защото явно ставаше нещо… Бях избран за командир на Доброволния отряд (ДОТ) и имах отговорност за реда в блока. Вече имаше сбивания между групи от арабски студенти, негрите също се биеха помежду си и се налагаше да ги разтърваваме – понякога с помощта на милицията.
Затичах се към входа. Видях, че вкарват в частна кола човек в безпомощно състояние и шофьорът потегли с бясна скорост. В този момент от фоайето изкараха пред блока втори кървящ човек. Момчета и момичета се движеха наоколо в хаотичен транс. Опитвах се да разбера от някого какво става, но получавах само несвързани отговори.
Портиерката ме видя през стъклото на портиерната и източи глава като жираф през малкото прозорче. Лицето й беше изкривено в ужасена гримаса, а очите – подпухнали и зачервени, се опитваха да изскочат от орбитите си.
- Къде ходииииш? Виж, кво става тукаааа! (Като командир на ДОТ* имах стая на партера до портиерната, за да бъда под ръка в случай на нужда.)
- Звъни в милицията – викнах аз.
- Звъня, ама не идваааат – изви отново тя.
Трябваше да разбера какво става и – напълно забравил за гостенката, се втурнах към асансьора. В този момент човешка вълна се изля по стълбите от горните етажи. Едни бягаха навън, други се втурнаха по дългите коридори на партерния етаж. Влизаха в първата отключена врата и се залостваха вътре. Увлечен от мнозинството и поддал се на мигновена паника се озовах в някаква стая, притиснат между тежко дишащи момчета и момичета. Дочух сирени и си помислих, че пристига милицията, но някой, който гледаше през прозореца, викна, че са дошли линейки и че изнасят още хора навън. Чувствах, че е крайно време да предприема нещо. Разбутах телата, подпиращи вратата, и изтичах към централното фоайе. От горните етажи се спуснаха студенти, които викаха:
-Хванаха го, хванаха го!
Нямах представа кого са хванали и кои са го хванали, нямаше време и да разпитвам. Отвън се чу воят на множество сирени на милиционерски коли. Пристигнаха накуп и наобиколиха блока. Десетина униформени се втурнаха във фоайето. По-късно разбрах, че са дошли с такова закъснение, защото са чакали да се съберат достатъчно коли, за да могат да обградят сградата. Няколко милиционери наобиколиха портиерката и се опитваха да разберат нещо от паникьосаната жена. Съзряла ме, тя ме посочи с думите: „Този е шефът на Доброволния отряд”. Някакъв началник се насочи към мен, а другите тръгнаха бавно и предпазливо по стълбите с пистолети в ръце. Спрелият се при мен ми обясни тактиката набързо. НИКОЙ НЕ ТРЯБВА ДА ИЗЛИЗА ОТ БЛОКА, ВСИЧКИ СТУДЕНТИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИБЕРАТ ПО СТАИТЕ ДО ИЗЯСНЯВАНЕ НА СИТУАЦИЯТА.
Фоайето беше пълно с изплашени младежи, които милицията не пускаше да излязат. Навсякъде имаше стъпки от множеството крака, прегазили кървавите локви. Въздухът беше наситен с миризма на пот, кръв и урина. Вече бях забелязал в тълпата няколко момчета от отряда. Изтичах и им предадох нарежданията на милиционерския началник. Започнахме да убеждаваме студентите да се приберат по стаите. Тези, които живееха на горните етажи, се страхуваха да се върнат и се вмъкваха в най-близките врати. Едно момче заяви, че няма да остане в блока и скочи през един прозорец. Явно до стената на сградата е имало притаени милиционери, защото няколко се хвърлиха върху него, ступаха го с палките и му надянаха белезници.
По едно време някакъв милиционер се разкрещя по радиостанция от горните етажи и негови колеги от фоайето хукнаха нагоре. После се разбра, че в този момент младежите, заловили убиеца, се борели с тълпа разярени студенти, напиращи да линчуват стрелеца. С момчетата от отряда тръгнахме към горните етажи. На всяка етажна площадка стояха милиционери с пистолети и се вторачваха подозрително във всеки появил се. Трябваше на всеки етаж да обясняваме кои сме и къде отиваме. Те вече знаеха, че има заловен, но допускаха, че заради многото жертви може да има и съучастници.
Получихме нова задача. Започвайки от последния етаж, трябваше да минем от стая в стая и да изкараме студентите навън. Там униформените се бяха организирали да проверяват личните документи, да събират свидетелски показания и да разпитват всички, които не бяха жители на блока. Повечето от студентите не чакаха втора покана.
Грабваха палтата и тръгваха навън. Имаше обаче такива, които се бяха барикадирали в стаите и отказваха да излязат. Други стояха затаени зад залостените врати и не отговаряха на настойчивото ни чукане. Мнозина не бяха разбрали, че убиецът е заловен, други допускаха, че може да има съучастници и е опасно да се излиза. Пред всяка заключена врата ние казвахме кои сме, защо чукаме, какво искаме и защо трябва да се излезе от блока. Когато увещанията не помагаха, заплашвахме, че ще дойдат ми-лиционерите, ще разбият вратата и ще пуснат вътре настървените кучета. (Така се правеше, ако има подозрение, че някъде се спотайва въоръжен престъпник). Понякога се оказваше, че водим монолози пред заключени празни стаи, защото много студенти вече бяха заминали за празниците по родните си места.
Имаше куриозни случаи да намирам хора, скрити под леглата. Чукам на вратата – няма отговор. Натискам бравата и влизам. Лампата свети, в пепелника гори цигара, а човек не се вижда. Навеждам се да погледна под леглото, а притаилият се отдолу се опитва да ме ритне в лицето. В следващите подобни ситуации вече бях много по-предпазлив – още открехвайки вратата започвах да обяснявам на висок глас кой съм и защо идвам. Влизах предпазливо, защото разбрах, че има голяма вероятност някоя паникьосана студентка да ме тресне с тиган по главата.
Друг куриозен случай. Тропам настойчиво по една врата – защото разбрах че вътре има някой, и след минута към мен се хвърлят няколко милиционери с насочени пистолети. Оказа се, че една студентка се подала до кръста през прозореца и неистово крещяла, че убиецът се опитва да влезе в стаята й.
Паниката може да накара хората да вършат невероятни неща, понякога надхвърлящи нормалните физически възможности. Спомням си, че влизайки в антрето на една от стаите съзрях неподвижно босо момиче. Преди да успея да го заговоря, то се шмугна като невестулка покрай мен и хукна нанякъде. Отвътре се чуваха писъци, затова се втурнах натам. Пред очите ми се разкри изненадваща картина. Една девойка пищеше, без да спира, и скачаше непрестанно между две легла. Подскачаше по няколко пъти върху пружината и прелиташе на отсрещното легло. После действието се повтаряше в обратна посока. Шокиращото в случая бе, че разстоянието между двете легла беше почти два метра и в нормално състояние тя не би била способна на такива отскоци. Момичето не ме удостои с внимание и не спираше да скача. Опитах да я спра, заставайки с разперени ръце по средата на траекторията й, но тя вече се беше заси-лила и със скока си ме повали на леглото зад мен. Настана кратко боричкане, но писъците привлякоха вниманието на колега от отряда, който влезе и помогна да я поукротим. Накарахме я да си обуе обувките, пъхнахме й палтото в ръцете и я избутахме навън в коридора.
Ходейки от стая в стая, ние изпълнявахме възложената задача, но в същото време не знаехме почти нищо за случилото се в блока. На петия етаж се озовах в стаята на убитите виетнамци, които в момента на разстрела празнували рождения ден на домакина. Не мога да забравя открилата се пред очите ми картина : отрупаната с ястия и бутилки маса и сгънатият върху стола виетнамец. Това беше най-невероятната поза, в която съм виждал човешко тяло. Представете си, че метнете на облегалката на стол панталоните си – те ще се отпуснат плътно от двете страни. Така огънат върху облегалката на стола изглеждаше дребничкият младеж – темето му се подпираше на седалката, а от другата страна висеше тялото му от кръста надолу. Впоследствие разбрах, че върху стола бил рожденикът Ву Нон Суан. Заедно с него била застреляна приятелката му Хун Тхай Лан и българският им колега Стефан.
Изпразването на блока и изясняването на случая продължиха до сутринта. След това изпратих гостенката си до автогарата, откъдето тя хвана първия автобус за провинцията. Там вече бяха и други студенти, които бързаха да се махнат далеч от преживения кошмар.
Върнах се в общежитието. Блокът беше пълен със специалисти, които щракаха с фотоапарати, събираха отпечатъци, изследваха балистични траектории. Вече беше станала известна самоличността на убиеца – 17-годишният Бранимир Дончев, който влязъл в блока, въоръжен с нож и пистолет. Оръжието било на баща му, който бил някакъв голям началник.
Независимо, че бе установено, че Бранимир е действал самостоятелно, през следващите седмици имаше постоянно милиционерско присъствие в блока. Общежитието, което нормално приличаше на пчелен кошер, беше странно пусто и тихо. Новата година посрещнахме десетина човека, събрани в централното фоайе на блока. С нас бяха портиерката и няколко милиционери. Нямаше веселие и танци, но храна и напитки имаше в изобилие, защото колегите, които заминаха, оставиха приготвените за празника провизии. Бяхме се събрали пред телевизора и гледахме новогодишната програма. В един момент се обърнах към масата с храната и се вце-пених от изненада. До масата стоеше един от дежурните милиционери и пъхаше пържоли в джобовете на униформата си. Стана ми толкова гадно от неговата дребна кражба, че оставих малката група колеги и се прибрах в стаята си.
Никога не разбрахме колко е бил точният брой на жертвите. Някои бяха убити на място, а други – изнесени ранени. Колко впоследствие бяха починали от раните си и колко оцеляха не стана ясно. Официална информация липсваше. Два дни след събитието във вестник „Работническо дело“ излезе кратко съобщение на Главна прокуратура, което информираше, че в студентските общежития в кв.“Дървеница“ са убити шест студенти, а десет са ранени. Един от убитите и трима от ранените са чужди граждани. Твърдеше се, че убиецът бил в „болестно състояние на психиката“. Бащата Дончо Делчев, зам. главен директор на ДСО „Стара планина”, беше арестуван и осъден на четири години затвор, задето е оставил оръжието си без надзор.
След малко повече от два месеца в общежитието се появи служителят на милицията, който отговаряше за студентските доброволни отряди. Събра ни и делово съобщи, че убиецът Бранимир е застрелян при опит за бягство. С интонацията и многозначителното си изражение остави у нас недвусмисленото убеждение, че бягството е инсценирано. Ние посрещнахме с радост новината, че убиецът си е получил заслуженото. Родители на някои от жертвите бяха писали до прокурора, че ако съдът изкара Бранимир невменяем и го освободи от отговорност, те лично ще му изпълнят смъртната присъда. Така с „опита за бягство” проблемът беше решен. Близките бяха доволни, а властта се избави от излишни усложнения.
По повод на тридесетата годишнина от трагичното събитие някои вестници публикуваха допълнителна информация по случая. В деня на убийството Бранимир гледал филма „Кръстникът,” който го вдъхновил за убийствата. Това ни го бяха казали още през 1974 година, но тогава си мислех, че се търси повод да се забранят западните филми – заради „лошото им влияние върху младежта”. След убийството се говореше, че властите са ограничили прожекциите на филма, а най-кървавите сцени били цензурирани.
От статиите се разбра, че майката на Бранимир била психично болна и се самоубила три години преди синът й да извърши първото масово убийство в България. Делян, братът- близнак на Бранимир, бил също психично болен и завършил живота си със самоубийство. Близки на семейството обаче подозирали, че му е „помогнато” да се самоубие от страх, че може да последва примера на брат си. Сестра им Тотка разказва, че през 1988 г. Делян бил в кюстендилски санаториум. Съобщили им, че е паднал от някаква тераса. Как точно е паднал, така и не се разбрало… Тя изказала няколко хипотези – допускала, че може да е ликвидиран по заповед, че е жертва на вендета от близки на убитите или, че наистина се е самоубил.
Сигурно подробностите ще останат неизяснени, но за мен е ясно, че упоритото желание на моята гостенка да пием кафе вероятно ми спаси живота. При портиерката имаше копче на звънец, с който да ме повика при нужда. Ако бях в общежитието, щях веднага да хукна по етажите, за да разбера какво става и почти сигурно щях да срещна убиеца. Той се разхождал по коридорите и избирал кого да атакува. След като убиел някого прибирал пистолета в джоба и продължавал обиколката из блока. Щях да се натъкна на него и последиците можеха да бъдат фатални. Затова всяка година на 25-ти декември си пия символично кафето с малко коняк – като възпоминание за загиналите колеги и с благодарност, че съм бил пощаден от съдбата.
–––––
*По време на социализма съществуваше организация Доброволен отряд на трудещите се (ДОТ). Постъпвайки в ДОТ, доброволецът получаваше карта, наподобяваща тези на полицейските служители и червена лента с надпис „Отрядник“. Даваха се периодични дежурства за опазване на реда. Във всички общежития се създаваха студентски отряди, защото имаше буйни младежи, пиянства и сбивания, най-често сред чуждестранните студенти.


2015 Socbg.com © СПОМЕНИ ОТ НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА

Thứ Ba, ngày 03 tháng 11 năm 2015

Hợp đồng TOUR Ba Bể 11/2015

 CÔNG TY DU LỊCH HÀNG KHÔNG              Cộng Hòa Xã Hội Chủ Nghĩa Việt Nam                         VIỆT NAM AVITOUR                                    Độc lập – Tự do – Hạnh phúc                                      ----------o0o----------                                                              ----------o0o----------


HỢP ĐỒNG DỊCH VỤ


Số: 92/HĐDV 2015

Căn cứ theo Nghị quyết số 45/2005/QH11 ngày 14/6/2005 của Quốc hội về việc thi hành Bộ Luật dân sự quy định chi tiết việc thi hành Hợp Đồng Kinh Tế có hiệu lực kể từ ngày 01/01/2006.
Căn cứ vào chức năng nhiệm vụ của công ty TNHH Truyền thông và DLHK Việt Nam – Avitour
Căn cứ vào nhu cầu và khả năng của hai bên.




Hôm nay, tại Hà Nội, ngày 07 tháng 7 năm 2015, chúng tôi gồm có:

             
Bên A: CHÚ KHÁNH
            Địa chỉ           :
            Điện thoại     :
            Email             :
               

Bên B:  CÔNG TY TNHH TRUYỀN THÔNG VÀ DU LỊCH HÀNG KHÔNG VN – AVITOUR
Do Ông ......... : NGUYỄN TRUNG QUÂN        
Chức vụ          : Giám Đốc – làm đại diện.
Điạ chỉ             : P303A, Nhà A2, TT Tân Mai, P. Tân Mai, Q. Hoàng Mai, Hà Nội
VPGD              : Số 222, Hoàng Văn Thái, P. Khương Mai, Q. Thanh Xuân, Hà Nội
Điện thoại       : 043 566 7447   * Fax : 043 566 7448
MST                : 0104514585
Mã số TK              : 023456 68 8888 tại Ngân hàng Sacombank – PGD Khương Mai, Hà Nội

Sau khi bàn bạc, hai bên đồng thỏa thuận thống nhất ký Hợp Đồng Dịch Vụ với các điều khoản sau:

Điều 1 :   


Bên A đồng ý giao cho bên B tổ chức thực hiện chương trình tham quan cho bên A như sau:
§       Tuyến:             Hà Nội – Hồ Ba Bể - Bản Bác Ngòi  -  Hà Nội
§       Thời gian:  02 ngày 01 đêm  – Thời gian từ 07h00 ngày 07/11/2015 đến 18h30 ngày 08/11/2015
§       Số lượng tạm tính: 25 khách Người lớn. Danh sách đính kèm.



Điều 2 : CHI TIẾT PHỤC VỤ

§           Vận chuyển: 01 Xe 29 chỗ đi tham quan theo chương trình du lịch.
§           Lưu trú: : Ngủ nhà nghỉ home-stay tại bản Hồ Ba Bể.
§           Ăn uống:
F  Bữa chính:  03 bữa chính  x 150.000 đ/ suất.
F  Bữa sáng:    01 bữa phụ x 50.000 đ/ suất.
§           Hướng dẫn viên: Chuyên nghiệp, nhiệt tình phục vụ đoàn.
§           Vé tham quan: Tại các điểm theo lịch trình thăm quan.
§           Thuyền tham quan Hồ Ba Bể
§           Bảo hiểm: Bảo hiểm Du lịch trong nước mức đền bù tối đa 20.000.000 đ/vụ/ người
§           Phục vụ: Nước suối + Khăn lạnh theo lịch trình 01 chai 0,5lit/ngày
ĐIỀU 3: GIÁ TRỊ HỢP ĐỒNG

1.      Đơn giá TOUR trọn gói cho 01 khách: 1.330.000 vnđ/ khách
2.      Tổng số khách tạm tính: 25 khách người lớn
3.      Tổng giá trị hợp đồng :  1.330.000 vnđ x 25 khách = 33.250.000 vnđ
( Bẵng chữ: Ba mươi ba triệu hai trăm năm mươi nghìn đồng chẵn./)

Điều 4 : PHƯƠNG THỨC THANH TOÁN

1.        Bên A thanh toán cho bên B bằng: Tiền Mặt
2.        Bên A thanh toán cho bên B làm 2 lần:
Lần 1: Sau khi Hợp đồng được ký kết bên A thanh toán  cho bên B tương đương 60% trên  tổng giá trị hợp đồng TOUR tương đương với số tiền là 20.000.000 vnđ ( Bằng chữ: Hai mươi triệu đồng chẵn./) .
Lần 2 : Sau khi kết thúc chuyến đi và nhận Biên bản Thanh lý Hợp đồng, bên A thanh toán nốt cho Bên B số tiền còn lại của Hợp đồng.

Điều 5: HỦY BỎ VÀ PHÍ HỦY BỎ

Trường hợp chuyến đi bị hủy bỏ do Du lịch Hàng không ( Bên B )

Nếu Bên B không thực hiện được chuyến đi, phải báo ngay cho khách hàng biết và thanh toán lại cho khách hàng đã đóng trong vòng 07 ngày kể từ lúc thông báo việc hủy bỏ bằng tiền mặt hoặc chuyển khoản. Đến ngày khởi hành, bên B hủy tour, bên B phải đền bù thiệt hại 100% tổng giá trị Hợp đồng đã ký kết cho Bên A.


Trường hợp chuyến đi bị hủy do khách hàng ( Bên A )

1.    Trước ngày khởi hành, nếu bên A vì bất cứ lý do gì không thể tham dự được chuyến đi, phải báo ngay cho Bên B và chịu chi phí hủy bỏ như sau:
    • Sau khi ký kết hợp đồng: 10% tổng giá trị của dịch vụ.
    • Hủy trước 4 ngày: 50% tổng giá trị của dịch vụ.
    • Hủy từ 2 đến 3 ngày: 70% tổng giá trị của dịch vụ.
    • Hủy trong vòng 24 giờ: 100% tổng giá trị của dịch vụ.
2.    Việc thông báo hủy bỏ chuyến đi phải được thông báo trực tiếp với Bên B bằng văn bản e-mail hoặc fax và phải được Bên B xác nhận. Trường hợp hủy bỏ bằng điện thoại sẽ không được chấp nhận.
3.    Không hoàn lại tiền đối với những khách hàng bỏ dở chương trình giữa chừng.
Trường hợp bên A giảm khách:
-    Trước 02 ngày: Không phải trả bất cứ chi phí nào, không giảm dưới 25 khách đã đăng ký.
-    Vào lúc khởi hành: Bên B không trả lại bất cứ chi phí nào, cung cấp đầy đủ các dịch vụ theo số lượng khách đã đăng ký.
Trường hợp bên A tăng khách:

Nếu số lượng tăng thì bên A phải trả thêm tour trọn gói: 1.330.000đ/khách và bên B sẽ thực hiện đầy đủ trách nhiệm phục vụ theo nội dung hợp đồng.

Điều 6: TRÁCH NHIỆM CỦA MỖI BÊN
1.    Về phía Du lịch Hàng không ( Bên B ):
o      Chuẩn bị mọi dịch vụ sẽ cung cấp cho khách hàng, bao gồm cả những yêu cầu đặc biệt của khách
o      Thực hiện theo đúng dịch vụ đã chào bán.
o      Chịu trách nhiệm mọi chi phí trong việc tổ chức, đảm bảo an toàn và an ninh cho du khách trong suốt chuyến đi đúng theo thời gian và chương trình mà hai bên đã thỏa thuận.
2. Về phía khách hàng ( Bên A ):
o      Nộp hoặc chuyển tiền đúng hạn theo yêu cầu.
o      Trong thời gian du lịch, du khách phải tuân thủ theo chương trình, không tự ý tách đoàn. Nếu có yêu cầu thay đổi phải thông báo cho trưởng đoàn và hướng dẫn viên du lịch của Bên B
3.    Nếu những dịch vụ bao gồm trong hợp đồng không được cung cấp hoặc sự thay đổi về lộ trình vì những lý do bất khả kháng (chiến tranh, thiên tai, hoả hoạn…) nằm ngoài sự kiểm soát của Bên B thì những chi phí phát sinh khách hàng sẽ chịu, còn những trường hợp ngoại lệ khác, Bên B sẽ hoàn toàn trả chi phí cho khách hàng.
4.    Bên B giữ quyền thay đổi lộ trình hoặc hủy bỏ chuyến đi bất cứ lúc nào mà Bên B thấy cần thiết vì thuận tiện hoặc an toàn hay vì lý do sức khỏe cho khách hàng.
5.    Trong quá trình thực hiện hợp đồng, nếu xảy ra tranh chấp sẽ được giải quyết trên cơ sở thương lượng giữa hai bên. Nếu việc thương lượng không đạt được kết quả, mọi việc sẽ được đưa ra tòa án kinh tế theo đúng qui định của pháp luật hiện hành. Mọi chi phí liên quan sẽ do bên thua chịu.
6.    Trên xe bên A bố trí một trưởng đoàn để phối hợp với bên B quản lý.

Điều 7 : ĐIỀU KHOẢN CHUNG

-         Hai bên cam kết thực hiện đúng các điều khoản đã ghi trong hợp đồng.
-         Trường hợp hủy tour do sự cố khách quan như thiên tai, dịch bệnh hoặc do tàu thủy, xe lửa, máy bay hoãn/ hủy chuyến, Du lịch Hàng không sẽ không chịu trách nhiệm bồi thường thêm bất kỳ chi phí nào khác ngoài việc hoàn trả chi phí những dịch vụ chưa được sử dụng.
-         Trong quá trình thực hiện hợp đồng nếu có gì phát sinh ngoài thỏa thuận đã ghi trong hợp đồng này, hai bên sẽ cùng nhau giải quyết trên tinh thần giúp đỡ và tôn trọng lẫn nhau.
-         Hợp đồng được lập thành 02 bản, mỗi bên giữ  01 bản, có giá trị pháp lý như nhau.

      

            ĐẠI DIỆN BÊN A                                                                        ĐẠI DIỆN BÊN B