Супер Луна! Носи ли ни беди?

Луната ни устройва днес най-впечатляващото си шоу за годината - Супер Луната 2012! 
По-ярка, по-голяма, магнетична и запомняща се.

От научна гледна точка обяснението е просто - приближила се е с около 13% от средното си разстояние до Земята и тогава пълнолунието е по-впечатляващо от другите през годината.

От древността суеверието свързва явлението със странни събития и природни катаклизми, но според астрономите става дума за митове. Безспорна е само връзката със силата на приливите и отливите.

Това обаче не пречи всяко земно неблагополучие, случило се в месеца на суперлунието, да се отдава на предразсъдъци. На небесния феномен се приписва вина дори за откъсването на ледника, който потапя "Титаник".

За последен път апокалиптични аналогии се появиха около мощното земетресение и последвалото го цунами в Япония през миналия март, което от своя страна причини и ужасяващата ядрена авария в АЕЦ „Фукушима. То става 8 дни преди максималното приближаване на Луната за 2011-а.

На небесния феномен се приписва вина дори за пътни инциденти и болести.

Разстоянието между нашата планета и естествения й спътник невинаги е еднакво заради елиптичната орбита на Луната и това причинява слаби вариации в привличането между нея и Земята. Когато пълнолунието и перигеят (най-близката до Земята точка от орбитата на едно небесно тяло) съвпадат, разстоянието между планетата ни и спътника е с около 13% по-малко от средното. Точно тогава се наблюдава явлението Супер Луна. За нас  този идеален момент за 2012 г. е в 6,35 часа сутринта на 6 май, Гергьовден. Всъщност през цялата нощ гледката си струва. Достойна за интерес е и небесната картина в тъмнината срещу понеделник. Който пропусне перфектното съвпадение в неделя, може да навакса, но да има предвид, че за България Луната на 7 май залязва около 6,50 часа сутринта, обясни Пенчо Маркишки от Националната астрономическа обсерватория на Рожен.

Освен естетическата наслада от впечатляващата гледка по време на сближаването действат и чисто физически параметри - гравитацията е по-силна от обикновено и приливите са малко по-мощни. Според учените това не представлява проблем за живота на Земята. Явлението се повтаря през 14 лунни месеца, или казано най-грубо - през календарна година и месец и половина. Следващото грандиозно шоу ще е на 23 юни 2013 догодина.

По данни на НАСА днес Луната е била едва на 356 950 километра от Земята, а когато след време достигне апогей и се отдалечи максимално, ще е вече на около 406 450. В момента на най-голямо приближаване приливът е бил с 42% над обичайния, а окото ни е възприемало Луната като 16 процента по-ярка.

За астрономите явлението е банално и не му отдават голямо значение, но хората по цял свят се дивят на гледката. А най-запалените месеци по-рано започват да планират къде да застанат в идеалната минута на сближаването, за да използват Супер Луната за фон за снимка на някакъв емблематичен знак, фигура, символ, сграда... Естествено, ако небето не е покрито с облаци. Снимка става по-трудно и в градовете, където осветлението от уличните лампи и рекламите създава т.нар. светлинно замърсяване.

Трябва обаче да си даваме сметка, че Луната всеки месец минава през тази най-близка до нас точка от своята орбита (перигея), без това да ни прави впечатление, тъй като най-често тогава Луната се случва във фаза, различна от пълнолуние. Въпросът е какво по-голямо гравитационно въздействие оказва Луната тогава върху Земята - като приливни сили, влияещи върху океаните и земната кора. Логично то е малко по-силно, но не и чак фатално, защото иначе всеки месец би следвало да има катаклизми по тази причина - т.е. при всеки перигей, казва ученият.

Той обръща внимание, че явлението Супер Луна не бива да се бърка с едно друго, наречено от народа ни Жетварска луна - случаите, когато на мнозина им се струва, че при пълнолуние през летните месеци Луната изгрява грамадна на хоризонта, направо в пъти по-голяма от нормалното. Това е отдавна доказана зрителна измама, тъй като в близост до хоризонта мозъкът ни подсъзнателно сравнява видимите размери на Луната с тези на други далечни обекти - сгради, дървета и пр., а след като Луната се издигне в небето, там вече няма видимо близки познати обекти за сравнение. Тогава изглежда, че Луната е станала по-малка. Това изцяло е свързано с особености във физиологията на зрителните ни възприятия. По същия начин фигурите на някои по-популярни съзвездия (Орион, Голямата мечка) изглеждат много по-големи, когато са ниско до хоризонта, отколкото, когато са високо в небето.

Тази година лунното шоу №1 съвпада с друго. В близките дни над планетата ни прелитат Аквариди - метеорити в опашката на Халеевата комета. Земята пресича опашката й, а самата комета, посетила околностите на нашата планета през 1986 г., сега е далече, някъде около Уран. Но прах и малки частици от нейната опашка попадат в земната атмосфера два пъти годишно - през май и през октомври. Те са сравнително малък поток - на час валят по около 10-20 метеора, популярни като падащи звезди. Но пък никога не пречи да си пожелаем нещо в очакване да се изпълни сладкото поверие, че те сбъдват мечти.