Днес мното граждани положиха цветя пред паметника на двама видни българи - братята Кирил и Методий, създателите на славянската азбука, в знак на признателност и преклонение към тяхното дело.
Двамата солунски братя са между забележителните личности от епохата на Ранното средновековие. Делото им е неразделно от историческата картина на втората половина на IX век. Изключителната по значение, исторически последици и географски диапазон дейност на светите братя - от Константинопол до Арабския халифат, от Малоазийския Олимп до Прикаспийска Хазария, от Моравия и Панония до Венеция и Рим - ги свързва с
западноевропейското културно наследство. Като пратеници на Византийската империя те се превръщат в част от сложните взаимоотношения на двата традиционни центъра на християнството - Константинопол и Рим - и поемат мисията да наложат и утвърдят християнската вяра сред морето от езичници.
Същевременно извършеното от двамата славянски първоучители надраства конкретния исторически момент. Поемайки значимата културно-историческа роля да наложат християнската религия, Кирил и Методий със своето забележително книжовно дело стават един от значимите фактори за огромния културен прелом в съдбата на славянските народи.
Като мисионери, църковни организатори, философи, филолози, книжовници, просветители и преводачи двамата солунски братя приобщават към постиженията на християнската култура милиони славяни, разширяват техните духовни хоризонти и определят за хилядолетия напред съдбата на Европа и света.
Със своята отдаденост на делото, с полемичния си патос Кирил и Методий дават висок пример за истинска служба на една справедлива кауза. Конкретната историческа задача ги довежда до голямата идея за етноса и държавността. Те развиват и защитават идеята за равноправието на народите и установяват отличителните признаци на всеки народ - своя писменост, свой народен език и книги на свой или сроден език.
Интересът към делото на светите братя не секва през вековете. То получава своята недвусмислена оценка още пред IX век. Скоро след смъртта им и двамата са канонизирани от църквата за светци и дните на тяхната смърт са официални църковни празници - 14 февруари е Успение на св. Кирил, а 6 април - Успение на св. Методий. На 27 юли българската православна църква чества деня на св. Седмочисленици/ св. Кирил, св.Методий, св.Климент, св.Наум, св.Ангеларий, св.Константин, и св.Горазд. Денят 11 май е утвърден през Българското възраждане като важна дата от празничния календар на българите - Ден за обща почит на Кирил и Методий.
Всеобщата признателност на българите към делото на първоучителите днес намира израз в най-красивия и вълнуващ празник - 24 май, обявен от българската държава за Ден на славянската писменост и българската просвета и култура.
Днес с моя съпруг посетихме това мило тържество и поднесохме цветя пред паметника на нашите първоучители в знак на благодарност към тяхното гениално дело, което решава съдбата на българите и славяните в бъдещите векове.
Беше минала тържествената част, но нямахме желание да снимаме нашите държавници, които ходят по такива мероприятия по протокол. Нашето внимание бе насочено към обикновените хора, които по собсвена инициатива и с желание бяха дошли да се поклонят пред солунските братя.
Много родители бяха довели своите дечица за да ги запознаят от рано с величието на делото на тези велики и родолюбиви българи.
Тук за малко замествах оператора на Българската телевизия :))))
Пред паметника на Климент Охридски нямаше никой и цветята бяха много малко, което за нас бе твърде странно. Да си припомним за него.
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски († 885), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил (886) Климента в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886–916) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 г.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094–1107) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216–1234).
Големият духовен потенциал на първоучителите проличава от работата на техните ученици в България, където те получават радушен прием. Те продължават културния подвиг на своите учители, като участват в градежа на българската държава, поставяйки реалните и символични основи на старата българска култура. Чрез укрепването на новата българска църква, полагането на богослужението на славянски език, разпространяването и утвърждаването на славянската азбука, преводаческата дейност, създаването на оригинални творби учениците на Кирил и Методий пренасят през времето идеите и духовния смисъл на тяхното интелектуално и нравствено усилие.
Không có nhận xét nào:
Đăng nhận xét