СОФИЯ за ВАС!

Nhìn những tấm ảnh về Sofia những năm 1970-1980 mọi người có thấy quen thuộc không.

Đầu tiên là khu Lozenetz, nơi chúng ta tới ở trong ký túc xá các anh chị trường Y vào những ngày đầu tới Sofia, tháng 9/1976.



София, квартал “Лозенец”, 122-ро основно училище “Христо Кърпачев”, 70-те години на ХХ век

Đại lộ Lênin, ký túc xá của sinh viên trường tiếng tại cây số 4.



София, бул. “Ленин”, сега “Цариградско шосе”, след разширяването му през 1975г., в дъното хотел “Плиска”

Cầu Đại bàng, quá quen thuộc.



София, Орлов мост, гледан откъм езерото “Ариана”, 70-те години на ХХ век



София, булевард “Ленин” - сега “Цариградско шосе” при Орлов мост, 70-те години на ХХ век

Rạp chiếu bóng Iztok, nơi chúng ta thường xuyên tới xem phim suốt 1 năm học tiếng.





София, кино “Изток”, 1979 г.

Hotel Pliska



Thành phố sinh viên.



София, Студентски град, 1970г.



София, Студентски град - студенти с порциони от студентския стол, 1976 г.

Trung tâm Sofia, gần Tsum.



София, църквата “Света Петка Самарджийска” между хотел “Балкан” (”Шератон”) и ЦУМ, 1988 г.



София, Централна баня, 80-те години на ХХ век

Ở đầu vườn hoa này có hàng bán kem ngon tuyệt. Lần nào đến ЦУМ mình cũng phải mua vài cây kem phủ sô cô la.



София, градинката пред Централна баня - 1975г.

Công viên Tự do



София, откриването на “Пеещите фонтани” в езерото Ариана в Парка на свободата (Борисовата градина), 70-те години на ХХ век



Аерогара София, 70-те години на ХХ век

…

По-красивата София



Мръсотия, смог, задръствания, счупени пейки, неработещи светофари, дупки по улиците, олющени фасади, порутени сгради… Проблемите на София са безкрайни.

И все пак този град има и своята уютна и вдъхновяваща страна, за която забравяме, вбесени от всекидневните битови неуредици. Юлия Лазарова предлага един по-красив поглед към столицата на България, обляна във вечерните улични светлини

На снимката: Орлов мост – едно от емблематичните места в София. Мостът е построен над Перловска река, а името му идва от бронзовите статуи на орли – негови символични покровители и защитници. Построен през 1891 г., две години след построяването на другия известен мост – Лъвовия.

По това време главен архитект на София е Арнолд Колар. Той и колегата му Вацлав Прошек проектират и изграждат двата моста



Софийският университет “Св. Климент Охридски”  – най-старото висше учебно заведение в България. Създаден е на 1 октомври 1888 г. с решение на Народното събрание. Централното крило на сградата е построено с дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят фасадата и до днес



Паметникът на Цар Освободител, един от най-внушителните в София. Построен е като израз на признателност към руския император Александър II и руския народ за помощта им в Освобождението на България през 1878г.

Паметникът е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки. Той е автор и на Статуята на Свободата в центъра на Русе, както и на Монумента на падналите за свободата в Дряновския манастир



Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Намира се на едноименния площад в центъра на града. Решението на кабинета “Каравелов” за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884 г. Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович



Църквата “Св. София” е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През ІІ век на това мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Това е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на IV век



Решението за построяване на катедрална църква “Св. Александър Невски” е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен тържествено на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., на четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на тогавашното правителство



Българска академия на науките е основана като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния (1869). През 1878 г. дружеството се мести в София, а на 13 февруари 1911 г. е преименувано на Българска академия на науките



Централният военен клуб е една от културните икони на София, в него са се провеждали много събития като концерти, балове изложби, събрания, театрални постановки, церемонии и други. Строежът на клуба е започнал през 1895 г. на земя, закупена за 180 000 златни лева. Замислена и градена по проект на прочутия чешки архитект Антонин Колар в стил неоренесанс, сградата е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров през 1907 година



Във Военния клуб в следосвобожденска България е положено началото на българския театър и на оперното дело



Площад ,,Независимост”



Изглед към една от соцемблемите на София – бившия Партиен дом (сега сграда, в която работи администрацията на Народното събрание и където заседават парламентарните комисии). Вляво е сградата, където се помещава Министерският съвет



Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление в България. Тя е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки



Храмът “Свети Николай Чудотворец”, известен като Руската църква. Градежът му започва в края XIX век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти) и трае дълги години, като е осветен пред 1913 г., в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата



Един от първите паметници, издигнати в новата столица след Освобождението, е този на националния герой Васил Левски. Той е поставен на мястото, където се предполага, че е обесен Левски на 18 февруари 1873 година. Плановете за изграждането на паметника датират още от Освобождението, но поради лоша организация и липса на финансиране е официално открит едва на 22 октомври 1895 година



Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата библиотека в страната. Намира се в непосредствена близост до Софийския университет



Народният театър “Иван Вазов” е най-старият и най-авторитетен театър в България. Той е наследник на софийската драматична група “Сълза и смях”, която от 1904 г. се нарича Български народен театър. Сградата е построена в близост до бившия княжески дворец в столицата, днес Национална художествена галерия, по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер, завършена е в края на 1906 г. и е открита за представления на 3 януари 1907 г



Църквата “Св. Седмочисленици”. Сградата е построена през 1528 година като джамия по заповед на султан Сюлейман Великолепни. При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий.Става известен с името Черната джамия заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение през XIX век минарето на джамията пада и тя е изоставена.След Освобождението сградата е превърната във военен склад, а по-късно – в затвор. Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903. При преустройството са съборени минарето от черен гранит и медресето, намиращо се на мястото на днешната градинка пред църквата, и са достроени ъгловите куполи и камбанарията



Площад ,,Македония”