
"Успяхте! Едва ли можете да си представите как се радвам да чуя, че сте намерили Невянка! Вярвах, че ще стане и че трябва да съм търпелив. Не знам как да ви благодаря." Това казва 57-годишният Нанг от Хошимин, като чува, че след 5-месечно търсене сме открили приятелката му във Варна. Някогашният студент във ВМЕИ - София, не е забравил българския. "Учих го през 1969 г. в Института за чуждестранни студенти, а после продължих следването с него. След завръщането във Виетнам през 1975 г. се опитвах да го поддържам, а сега ще си пиша с Венче", казва Нанг.
Идеята да открие Невянка не го е напускала през годините. За последен път се видели през 1973 г., когато той прекарал лятната си ваканция в родината, а като се върнал в България, повече не се видели.
"Бяхме приятели доста време. Много се обичахме, но не можех да остана в България, а тя не можеше да дойде във Виетнам заради войната. Разделихме се, но близо 40 г. не я забравих и мислех за моята Невянка", казва Нанг. Съжалява, че единствената й снимка, която имал, се изгубила.
Той често слушал в You Tube български песни. "Най обичам "Моя страна, моя България" на Емил Димитров и "Една българска роза" на Паша Христова. Харесва ми, когато пеят за прекрасната България, която и аз обичам много и съжалявам, че не се ожених за българка - Невянка. Сега искам да се върна, да видя горещите българи и страната, където прекарах едни от най-хубавите си години и намерих много приятели", казва Нанг. България му дала и добро образование. До 2007 г. работел в голяма виетнамска компания за климатични системи. Имал добро поле за изява, защото Виетнам е на второ място след Китай по темпове на растеж. Сега е пенсионер.
Любимият му сезон в България бил есента. "Най обичах, когато листата пожълтеят, а небето е ясно, въпреки че е студено", казва мъжът. Той се върнал към спомена, когато през септември 100 човека от всички краища на Виетнам се събрали да празнуват 40 г. от заминаването си за България. "Бе чудесно и бяхме щастливи, когато разказвахме спомените си от България", споделя Нанг. За него тръпката била двойна, защото с надежда очаквал намирането на Невянка. Търсенето продължи близо 5 месеца. Някогашната студентка по математика отдавна е сменила фамилията си и не живее на стария си адрес. "Ще бъда търпелив. И в България, както тук, нещата са се изменили. Сигурно тя е станала баба, както аз имам син, дъщеря и внук", сподели Нанг.
Писмото му пристигна в редакцията чрез колежката от сп. "Тема" Къдринка Къдринова. През април т. г. авторката на документалната книга "Виетнам - феникс и дракон" и някогашен кадър на "24 часа" замина да я представи в Хошимин. "Във Виетнам има около 28 000 български възпитаници. Вицепрезидентката, първият вицепремиер и ректорът на един от университетите са събирали знания в България. Ректорът ми каза, че във Виетнам, като кажеш, че си завършил в България, е “знак закачество” - веднага ти дават хубава работа и добър пост", разказва Къдринка. Тя се срещнала с български възпитаници, които пазели топли спомени от учението си тук. Сред тях бил и Нанг. Той веднага я помолил за помощ да открие Невянка. "Разбрах, че това е уникален шанс, и не исках да го изпускам", казва мъжът. Тогава Къдринка му разказала за популярната рубрика на "24 часа", а седмица по-късно вече бяхме по дирите на някогашната българска студентка. Когато я открихме, даже не пита кой я търси - досеща се, щом казваме ключовата дума Виетнам.
36 години не забравих Невянка
Tърся приятелката си от студентските години Невянка Димитрова Дишева, с която се запознах през 1971 г. в България и от която пазя незабравими спомени.
През 1969 г. пристигнах във вашата страна и от 1970 до 1975 г. учех инженерство във ВМЕИ "Ленин". По същото време тя следваше математика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Невянка, или Венче, както я наричахме, бе от Варна. Там родителите й живееха на ул. "Станке Димитров", където съм гостувал на семейството й.
Помня, че имаше една сестра, на която не знам името.
През 1973 г. за мое огромно съжаление поради различни обстоятелства се разделихме - във Виетнам имаше жестока война, а аз от своя страна не можех да остана в България, защото не бях отбил военната си служба.
Трудно преживях раздялата, но въпреки нея вече 36 години не мога да забравя моята Невянка. Още помня рождения й ден през август и често се надявах през годините, че ще можем да се срещнем и ще мога някога да й го честитя.
Вие сте последната ми надежда. Надявам се, че вашият уважаван вестник с популярната си рубрика ще ми помогне да я открия след толкова години.
Нгуйен Линх Нанг, Хошимин
Невянка Добрева, Варна: Готвеше сарми с оризови листа
"Благодаря ви, ще се радвам да възстановим кореспонденцията", казва Невянка, която откриваме във Варна. 57-годишната жена се притеснява и малко се учудва от неочакваното и закъсняло с 40 г. обяснение на Нанг. "Той имаше приятелка виетнамка, която учеше медицина в Пловдив, и ходеше при нея", възкликва жената.
Тя разказва, че се пенсионирала като преподавателка по математика миналата година. "Като студентка живеех на общежитие заедно с приятелката ми и двама наши колеги. С тях живееха и две момчета от Северен Виетнам - Нанг и Чао. Момчетата бяха тъжни и пълни с носталгия по родината. Чао получи съобщение, че селото му било бомбардирано и цялото му семейство било избито. Той го преживя много тежко, а по-късно заради това заболяха очите му", спомня си Невянка.
Братът на Нанг пък тъкмо бил завършил гимназия и постъпил в армията. Убили го още в първия му ден като войник. "Онези години не ходехме по заведения. Събирахме се по стаите, много пеехме. Виетнамците ни правеха сарми с оризови кори. През 1972 г. в една болница в София докараха ранени виетнамци. Отидохме заедно с Нанг и Чао да ги видим", споделя жената.
Ранените им разказали за град Далиен, разрушен от американците. "Споделиха, че под него има система от тунели, по която виетнамците се появявали като призраци и нанасяли удари срещу противника", припомня си Невянка.
Тя изгубила връзка и с българските си колеги от студентските години. Поддържала контакт само с Лили от Плевен, която често й гостувала. "Затова останах изненадана от обаждането на Нанг. Той бе симпатично момче, с чувство за хумор. Учеше добре. Един ден ми обясняваше метода си да пише красиво цифрите. Казваше: "Като стигнеш до чертата на реда, веднага трябва да върнеш обратно извивката нагоре", припомня си Добрева.
Тя не вярва обичта да го е тласнала към издирването в България. "Аз бях от патриархално семейство, така че в онези времена въобще не съм помисляла за флиртове. Ако Нанг е бил толкова влюбен, щеше да ме намери след 3-4 г., веднага след завършването", казва жената.
От 1989 до 1992 г. тя работила в Ангола. "Дъщеря ми Ива беше с мен и реши, че ние сме безцветни. Явно Африка й подейства като магия. Имаше тук приятел, щеше да се омъжва, но един ден каза, че отива до Луанда за малко на гости, а после изведнъж ми съобщи, че ще остане в Африка завинаги. Ходих, видях зетя - много е свестен, имам чудесен внук, Теодор-Франсишку. Но не ми се живее там за постоянно, много е горещо, не ми понася, а тук имам и син", каза Невянка. Ден по-късно тя получи първия имейл от Нанг след 36 г. раздяла.
Nguyễn Linh Năng Ngày nay- Trẻ, đẹp trai !
Trả lờiXóaНевянка Добрева, Варна Днес-Сега ?
Kính gửi các Anh, Chị trong các Ban Liên lạc và quản trị mạng các khóa LHS 69,71,71,74,75
Trả lờiXóaNhân dịp Noel và Năm mới dương lịch kính chúc các Anh Chị sức khỏe, hạnh phúc, thành công và mọi sự tốt lành.
Trên trang web của Đoàn 1976-1982 có đăng 1 bài viết tiếng Bun mà tôi đoán chỉ có ít người đọc đến, nhất là đoàn 1969-1975. Tựa đề tiếng Việt là "TÌM ĐƯỢC BẠN SAU 36 NĂM". Theo tôi được biết, những năm các Anh Chị đang là sinh viên, kỷ luật rất nghiêm khắc. Dưới sự "quản lý" của các chú Hữu, Hồ, Khang, Giàu, Quyển, Huyên của Ban quản lý LHS, sinh viên bị "cấm" yêu nhau, huống hồ là yêu "Tây". Thế mà có anh Nguyễn Linh Năng, khóa 1969 - 1975, sinh viên Trường Máy "Lê-Nin", nay ở tp.Hồ Chí Minh, trung tâm máy tính quốc phòng, dám phá rào yêu cô bạn gái người Bun Nevianka Dobreva, tránh khỏi tầm kiểm soát của Trưởng Đoàn Trường (hoặc được sự đồng lõa của họ). Anh Năng im lặng đến 36 năm sau mới lên tiếng, khi người ta đã chồng con ngon lành rồi, để người ta phải nói "nếu anh ta yêu tôi, anh ta đã tìm tôi sau 3-4 năm ngay sau khi trở về Việt Nam"(trích dẫn trong bài báo). Chúng ta cũng tỏ lòng khâm phục, ngưỡng mộ những anh chị em trong số LHS chúng ta vì tình yêu mà sẵn sàng bỏ tất cả để làm lại từ đầu như bs.Cường (Plovdiv), Quang (Sofia), Chí (Tưrgoviste), Dung (Sofia) v.v... Nhất là Chí, vợ anh ta trước đã từng yêu một sv Việt Nam, nhưng anh ta không đủ dũng cảm, nên "bỏ người chạy lấy thân", sau làm một sếp to lắm ngay tại Hà Nội.
Nói thế thôi, cũng chúc mừng anh Năng vì nếu hồi đó khác, bây giờ để ảnh của anh cạnh bà Nevianka thì trông buồn cười lắm.
Tôi copy lên đây để các vị đọc cho vui, vì cách đây 2 năm nhiều triệu người Bun chắc đã đọc bài này rồi. Nếu muốn xem cả ảnh nữa thì vào trang web Đoàn 1976, ở Mục "BÀI VIẾT MỚI" tìm "ITMF ĐƯỢC BẠN SAU 36 NĂM"